Травел календар 2020 г. или къде да отидем с деца през различните сезони – Пролет

Дните започват да стават по-дълги. Температурите на въздуха се повишават. Снеговете започват да се топят – само по високите части на планините остават снежни шапки. В равнините короните на дърветата се покриват с цвят и въздухът се изпълва с букет от аромати. Водите на реките стават буйни и пълноводни, привличайки към себе си любителите на рафтинга. Прелетните птици започват да се завръщат в страната. Природата се събужда от зимния си сън. В България настъпва пролетта.

За ден назад към античността – Цари Мали Град

Слънчев уикенд в края на март. Едно място недалеч от София сякаш излиза от приказни светове и разказва истории за смели войници с бляскави доспехи – Цари Мали Град.

Цари Мали Град
Снимка: Цари Мали Град – Входът на крепостта

Фуникулярът (засега единствен в България) е една от атракциите на местността. Това малко влакче, пъплещо по склона, постепенно разкрива красива панорамна гледка към подножието на хълма Св. Спас, котловината и Витоша в далечината.

Цари Мали Град - Фуникуляра
Снимка: Цари Мали Град – По пътя на фуникуляра

Достигайки билото се открива частично възстановената късноантична крепост. В една от наблюдателниците, в задната част на крепостта се вижда табела, онагледяваща уникалното местоположение на крепостта – равноотделечена от Рилския манастир, вр. Мусала и вр. Черни връх.

В задната част зад крепостната защитната стена се намира въжен мост и въжени площадки за отмора и игра.

Блатни истории

Блатата са интересни водни екосистеми, където е любопитно и различно да се наблюдава събуждащата се природа. Когато заговорим за блато близо до София, първата асоциация обикновено е с Драгоманското блато. Облагородено с множество мостчета, позволяващи навлизането навътре във водната площ, с изградена дървена кула, от която с бинокъл може да се наблюдава околността, то привлича все повече интерес към себе си. Но има още една влажна зона подходяща за еднодневна разходка. На 70 км. от София, сгушено в самото сърце на Коньовската планина се намира Чокльово блато (наричано още Байкалско блато).

Чокльово блато
Снимка: Чокльово блато – Изглед към едно от билата на Конявска планина

Намиращо се на 880 м н.в., в непосредствено до село Байкалско, на 24 км. от Радомир, Чокльово блато е едно от най-големите торфени находища в България – единственото в страната ни торфено блато. Блатото е местообитание на редки и защитени земноводни и птици – белоока потапница, дива кокошка. От бозайниците тук могат да се срещнат видри.
От редките растителни видове тук може да се види блатно пропадниче, розмаринова върба, петтичинкова върба, торфен мъх.

�ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ:�
Освен, че са местообитания на редки животински и растителни видове, блатата играят ценна роля в пречистването на преминаващите през тях води, както и при балансирането на нивата на подпочвените води.

По калдъръмените улици на Копривщица

Склоновете над нас са оцветени в различни нюанси на зеленото. Редуващи се букови и борови гори са прекъсвани от поляни с млада пролетна трева. В подножието им река Тополница ромоли с бистрите си води. Небето е синьо с пробягващи бели пухкави облачета. Въздухът – кристален с лек аромат на бор. И на фона на целия този синьо-зелен пейзаж блестят окъпани в слънчева светлина калдъръмени улички и къщички с разноцветни фасади. Комините пушат, въпреки разцъфналата пролет. Думите на Захари Стоянов отекват в съзнанието ми: „Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, гдето най-работните пътища са широки таман две педи, гдето знатните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпвал кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе, ни на Киприян Роберта, ни на Луи Леже и пр., пр. – и такава паплач от деятели и родолюбци! Необяснимо!” Копривщица. Такава я виждаме при пристигането си в един слънчев ден в средата на май.

Копривщица
Снимка: Калдъръмените улици на Копривщица

Днес градът е такъв, какъвто е бил през периода на Възраждането, благодарение на заможните му жители. Когато през далечната 1876 г. Априлското въстание е потушено, а надигналите глави села опожарени, сринати, унищожени, само копривщенци успяват да спасят къщите си – събирайки всички ценности и пари от цялото село, те влизат в преговори с турските предводители за спасението му, откупувайки го. Въпреки богатата плата турската войска и башибозука влизат в населеното място – вилнеят, разграбват, убиват, събират всички мъже в конака и патрулират по улиците, но не опожаряват къщите. Това спасено наследство ни дава възможността да се докоснем до възрожденската архитектура и живота на старите българи, да надникнем зад вратите на домовете им, да се запознаем с бита и ежедневието им.

Копривщица
Снимка: Копривщица – Панорамен изглед от мемориалния комплекс „Човекът що даде фаталният знак“

Всяка от тези къщи е по своему уникална, но освен с автентичната си визия някои от тях се отличават и с именитите си собственици. Запазени и отворени за посещение са къщите на Тодор Каблешков и Георги Бенковски, на Димчо Дебелянов и Любен Каравелов, на благодетеля на Копривщица хаджи Ненчо Палавеев. Всяка къща от споменатите по-горе пази духа на именития си собственик чрез негови вещи, писма, снимки, а къщата на Димчо Дебелянов и чрез неговите стихове, които звучат силни, въздействащи от аудиотехниката инсталирана в къщата.

Вижте още:

Травел календар 2020 г. или къде да отидем с деца през различните сезони – Зима

Травел календар 2020 г. или къде да отидем с деца през различните сезони – Лято

2 thoughts on “Травел календар 2020 г. или къде да отидем с деца през различните сезони – Пролет

Вашият коментар