Михас – едно от прекрасните бели села на Андалусия

В предходния пост ви разказах за Малага – слънчевата столица на Коста дел Сол. Сега да се отправим 30 км. южно от Малага към планината Сиера де Михас, където ще се разходим по калдъръмените улички на Михас.

Цялата област Михас се състои от три части: селото Михас – Mijas Pueblo, модерна част – Las Lagunas и Mijas-Costa – 12-километрова крайбрежна ивица, състояща се от малки населени места.

Сaмото село Михас е подредило амфитеатрално своите бели къщички по скалистите склонове на планината с гледка към морето. Уличките са тесни и калдъръмени, а площадчетата са малки и китни. Селото изобилства от спиращи дъха гледки към морския бряг и водната шир.

Заради особеностите на терена тук в миналото основно средство на придвижване на жителите е било магарето. Когато туризмът започва да се развива в района, чужденците проявяват силен интерес към местните магарета, плащайки скъпо за снимка и разходка с тях. Бакшишите били толкова щедри, че често надминавали дневните надници на селяните. Така се родила идеята за burro taxi – магарета, които да се използват за превоз (основно на туристи), превръщайки по този начин магарето в символ на Михас.

Сега да се качим на скалата, където е изграден интересен храм – храмът на покровителката на Михас – Virgen de la Peña (Девицата на скалата). Параклисът е изграден от монаси през XVI век и представлява малко помещение с олтар, на който е поставена ритуална фигура на Девата. Одеждите на фигурата се сменят в зависимост от деня, празника или ритуала.

Други интересни сгради в селото са: „Църквата на непорочното зачатие“ – изградена върху останки на джамия, съществувала по времето, когато Михас е бил във владение на маврите; църквата „Сан Себастиян“, намираща се на „Площада на свободата“; арената за борба с бикове, която е с нехарактерната за испанските арени правоъгълна форма.