Щрихи от Мароко: Танжер

Танжер, Мароко
Снимка: Хотел Villa de France – сградата е построена през XVIII век и е била част от някогашния престижен дипломатичестки квартал на Танжер.

Посещението на горещия континент не беше в травел-календара ни за 2019 г., но когато ни се отдаде възможност да стъпим за ден на африканския бряг – не я изпуснахме. Този ден беше в началото на месец октомври, когато след добри стечения на обстоятелствата се озовахме на ферибота за Танжер. Кралство Мароко е популярна туристическа дестинация – колоритната култура, вкусната кухня и топлият климат привличат тълпи от туристи към страната всяка година. Е, да, Танжер може и да не е най-великолепният, най-интересният и най-емблематичният марокански град, който да посетите, но ароматите, носещи се във въздуха на суковете (пазарите), тесните и шарени улици на медината (старата част на града), арабската архитектура и ресторантите, предлагащи вкусна местна кухня, създават атмосфера, в която се усеща духа на Мароко.

Танжер, Мароко
Снимка: Хотел Continental е една от първите сгради, които виждате при слизането от ферибота. Сградата на хотела датира от 1870 г., а фасадата ѝ е обърната към пристанището.

Пътуването ни започна от Тарифа, Испания – началната точка на фериботната линия свързваща Европа с Африка. Проверката на документите се извършва на място във ферибота като за еднодневно пътуване не се изискваше издаване на виза, дори се твърдеше, че можем да отидем до отсрещния бряг само срещу лична карта, но тъй като паспортите ни бяха в нас – не проверихме тази опция. В автобуса на път за Тарифа ни бяха раздадени две бланки, които трябваше да попълним – едната за вход, другата за изход от Кралство Мароко.
Разстоянието между Тарифа и Танжер е 35 км. като времетраенето на самото плаване е около 45 мин., но ако включим паспортната проверка – времето се удвоява. Цената на ферибота е около 40 USD в посока.

Снимка: Дромедари или едногърби камили – качването на гърба им е една от атракциите на града.

Със слизането на брега поехме на панорамна разходка из новата част на града, която ни отведе по склоновете над морето до разкошни вили с прекрасни гледки към водната шир. Някои от къщите тук са имали именити собственици по времето, когато Мароко е бил колония на Франция и Испания (без да съм много сигурна под каква точно юрисдикция е бил самият Танжер). Дори една от къщите тук е била собственост на небезизвестната Коко Шанел. В самото сърце на новата част близо до парка спряхме за атракционна снимка – на гърба на дромедар (едногърба камила).

Танжер - медината
Снимка: Медината или старата част на града, където настойчиви търговци задължително ще се опитат да ви продадат нещо, от което вие, в повечето случаи, не се нуждаете.

След панорамната обиколка се отправихме към медината – старата част на града. Контрастът между двете части беше впечатляващ – широките, просторни улици и белите къщи със спретнати и зелени дворове, отстъпиха място на тесни, шарени, сумрачни, силно застоени улици. И ако в новата част хора почти не се виждаха, тук, в медината, беше истинско гъмжило от туристи и местни, предлагащи различни стоки и услуги. Тук долу въздухът се променя, изпълва се с аромати – натрапчиви, специфични, различни.

Снимка: Цветовете на медината.

При влизането в медината ни посрещна младо, местно момче – нашият гид из старата част на града. Общителен и усмихнат той се опитваше да задоволи всички наши интереси свързани с Танжер и живота в него. При разходката ни преминахме покрай търговец бутащ количка пълна със странни и непознати за нас плодове. Мароканският ни приятел предложи от плода и много държеше да го опитаме. Оказа се много вкусен и сочен. По-късно разбрах, че това е кактусова смокиня, известна още и като бодлива круша.

Снимка: Кактусова смокиня, известна още и като бодлива круша – вкусен и сочен плод, характерен за суковете (пазарите) на Мароко.

С наближаване времето за обяд се запътихме към местен ресторант, където да опитаме автентична традиционна кухня. Пътят до там мина през една от забележителностите на града – Гранд Соко (в превод Големия площад).

Снимка: Гранд Соко (в превод Големия площад)една от забележителностите на Танжер.

В типичен марокански стил интериорът на ресторанта беше цветен – фризове, имитиращи цветни мозайки с типични марокански мотиви, се редуваха по стените. Обядът ни включваше супа Harira, кус-кус със зеленчуци, пилешки шишчета, а за финал – характерният ментов чай с бисквити, разбира се. Не бих казала, че останах впечатлена от храната, а и сякаш мястото, на което бяхме попаднали беше повече туристическо, отколкото автентично, но атмосферата беше приятна – местни музиканти разведряваха обстановката с традиционни ритми.

Снимка: Традиционен марокански ресторант.
Снимка: Кус-кус със зеленчуци – ястието беше част от обедното ни традиционно меню.

След обяда имахме малко свободно време, през което можехме да направим самостоятелна разходка из града и да напазаруваме от местните търговци – силно ни бяха препоръчани кожените изделия, като тук могат да се намерят качествено обработени продукти на доста ниски цени.

Снимка: Медината от високо.

Успяхме да се полутаме по тесните улици, опитвайки се едновременно да уловим духа на града и да избягваме доста нахалните улични търговци.

Какво не успяхме да видим в Танжер?

Султанския дворец Dar el Makhzen – една от големите атракции на града. Султан Moulay Ismail построява за себе си двореца през XVII век. Сградата е разположена на най-високата точка в града и разкрива пред себе си невероятна гледка към морето и Гибралтарския проток.

Гробницата на известния пътешественик от XIV век Ибн Батута – Роденият през 1304 г. в Танжер пътешественик прекарва целият си живот в пътешествия из Европа, Африка, Близкия и Далечен Изток.

Музеят на американската легация в Танжер – единствена историческа забележителност на САЩ извън пределите на щатите. Това се дължи на факта, че през 1777 г. Мароко е първата страна в света признала САЩ.

Пещерата на Херкулес – Интересна е легендата свързана с Херкулес и Гибралтарския проток. Гръцката митология разказва за дванайсет задачи, които били поставени на Херкулес. Една от тях била да се преведе добитъка на Герион от запад до Евристей. Пътят на Херкулес преминавал през Атласките планини, но вместо да ги изкачи той приложил огромната си сила и ги разделил – свързвайки по този начин Атлантика със Средиземно море, а двата стълба образували се при раздялата – единият в Мароко, а другият – Гибралтарската скала били наречени „Стълбовете на Херкулес“. Все още се спори къде точно в Мароко е вторият стълб, но за намиращата се на 14 км. от Танжер „Пещера на Херкулес“ се твърди, че е мястото, където митичният герой си е почивал след като изпълнил 12-те си задачи. Близо до пещерата е красивият плаж Achakkar.

Двата градски плажа на Танжер – Plage Malabata и Plage minicipale.

Leave a Reply