10 неща, които ще направя, когато всичко това свърши

Конфуции е казал: „Проклятие е да живееш в интересни времена.“, а днешното време може да не е много неща, но със сигурност е интересно. А дали ще го приемем само като „проклятие“ до голяма степен зависи и от нас самите, защото ние сме тези, които избираме как да прекараме времето си в социална изолация. За мен карантинното време е време за съставяне на нови планове, време за преначертаване на стари, време за мечти – за момента, когато всичко това ще свърши. И така изпаднала в едно безметежно усамотение реших да създам свой списък от десет неща, които искам да направя в следкарантинния период. Неща – прости, реални, лесно осъществими, но за едно друго време. През призмата на сегашния момент – те са копнеж, те са стремеж, те са мечтата, която чака да бъде осъществена.

1. Ще навестя дивите божури на Конявската планина.

Снимка: Pixabay

Спомняте ли си онова лято, в което на мода бяха снимките в лавандуловите полета, целият Facebook беше пълен с лавандулови импресии. А спомняте ли си как очарователните снимки бяха помрачени от цената на заснемането им? Тези красиви насаждения бяха тъпкани и унищожавани от значителния брой желаещи да се снимат, хаотично движещи се из цветните полета. Приех много емоционално тези обстоятелства, с много горчивина. Затова искрено се надявам тази пагубна мода да не достигне до полета с диви божури, които грабнаха вниманието ми от мига, в който разбрах за тях. Цъфтящи през май – дивите божури ще са първото нещо, което искам да видя, когато карантината приключи на 13 май.

2. Ще се разходя по калдъръмените улици на Етъра, похапвайки симид и захарно петле.

Снимка: Pixabay

Като дете обичах екскурзиите до Етъра – спомените ми от тогава са пълни с топли хлебчета и захарни петлета. Днес вече Етъра е много повече за мен от парче хляб и бучка захар. Днес е потапяне в историята. Днес е разказ за бита на българина през Възраждането… Но за детето в мен – едно вкусно хлебче и петле на клечка, моля!

3. Ще отскоча на въртяно кафе до Златоград.

Снимка: Pixabay

Стария град, така се нарича кварталът на Златоград, в който калдъръмени улици водят между над стогодишни къщи към Етнографския комплекс, а там търся кафенето. Да поседна на големия му чардак, да завърти кафеджийката джезвето във въздуха и после да излее в чаша димящото и ароматно кафе, от което да отпия все още запленена от ритуала по приготвянето му.

4. Ще поскитам по черноморския бряг.

Снимка: Pixabay

Ще посетя любимия Созопол, ще отида до солниците на Бургас, ще се намажа с лечебна кал в Поморие, ще отскоча до Стария град на Несебър, а после ще се отправя и нагоре – на север, към скалистите брегове на Калиакра, на Камен бряг, на Тюленово.

5. Ще пътувам с Родопската теснолинейка.

И ако на някой едно от десетте най-живописни пътувания с влак в Европа според Gardian може да му се стори нещо изтъркано, за мен е нещо дълго отлагано и мисля, че е крайно време да разбера защо малкото родопско влакче е част от класацията на големия Gardian.

6. Ще посетя родна винарска изба.

Снимка: Pixabay

Миналата година посетихме малка винарска изба в Мезек, където след дегустация и приятен и обогатяващ разговор със собственика напълнихме багажника на колата с вкусно и пивко вино на доста прилични цени. Така, че идеята за винен туризъм не е нова за мен, но е изкушаваща – едно пътуване, при което да съчетая природа, добра кухня и ароматно вино.

7. Ще се „загубя“ в планината около хижа Безбог.

Снимка: Pixabay, Попово езеро

Безбог – Рибни езера, Безбог – Попово езеро, Безбог – Джангал, Безбог – Полежан. Такааа, остава само да избера в коя посока искам да поема първо и да се поскитам по склоновете на Пирин – да се порадвам на панорами, на свеж въздух, на планина.

8. Ще се насладя на пръските на водопад.

Снимка: Сливодолското падало

Като подвластна на тяхната магия нямаше как да не включа тази точка в плана си. Все още се двоумя между Сливодолското падало в Родопите и красивия Каньон на водопадите край Смолян. И ако Сливодолското падало е най-високият водопад в Родопите, то Каньонът на водопадите е екопътека, преминаваща през множество от водни падове по поречието на река Еленска.

9. Ще вляза в скален храм.

Снимка: Скална църква „Св. Никола – Григора“ до Карлуково

Преди време посетихме две скални църкви до Карлуково – „Св. Никола – Григора“ и „Св. Марина“. И двете възникнали през Второто българско царство покрай големия за времето си манастир „Викторова лъка“ (днес Карлуковски манастир). Двата скални храма са използвани от монаси-исихасти за уединение, въздържание, съзерцание на природата. Името на това мистично движение – исихазъм, произхожда от гръцки и означава тишина, спокойствие. Последователите на това течение в християнството вярвали, че чрез съзерцание е постоянно повтаряне на кратка молитва, водещи до концентрация на ума в сърцето, молещият се ще постигне единение с Бога. В търсене на повече информация за исихазма попаднах на Ивановските скални църкви до Русе, център на течението през XIV век. С множеството си помещения, издълбани на различна височина в скалите над река Русенски Лом и с добре запазените си стенописи, скалните църкви до Русе са едно от местата, които планувам да посетя.

10. Ще потегля към центъра на страната ни – местност Узана до Габрово.

Ето това вече искам да ми се случи през зимата, когато Стара планина дреме под дебел снежен кожух, а величествените борове от двете страни на шосейния път, водещ към местността Узана, стоически понасят тежестта на снега, оформяйки снежен коридор, който сякаш води към дебрите на Нарния.

#ИзбирамБългария

Leave a Reply