Конфуции е казал: „Проклятие е да живееш в интересни времена.“, а днешното време може да не е много неща, но със сигурност е интересно. А дали ще го приемем само като „проклятие“ до голяма степен зависи и от нас самите, защото ние сме тези, които избираме как да прекараме времето си в социална изолация. За мен карантинното време е време за съставяне на нови планове, време за преначертаване на стари, време за мечти – за момента, когато всичко това ще свърши. И така изпаднала в едно безметежно усамотение реших да създам свой списък от десет неща, които искам да направя в следкарантинния период. Неща – прости, реални, лесно осъществими, но за едно друго време. През призмата на сегашния момент – те са копнеж, те са стремеж, те са мечтата, която чака да бъде осъществена.
1. Ще навестя дивите божури на Конявската планина.
Спомняте ли си онова лято, в което на мода бяха снимките в лавандуловите полета, целият Facebook беше пълен с лавандулови импресии. А спомняте ли си как очарователните снимки бяха помрачени от цената на заснемането им? Тези красиви насаждения бяха тъпкани и унищожавани от значителния брой желаещи да се снимат, хаотично движещи се из цветните полета. Приех много емоционално тези обстоятелства, с много горчивина. Затова искрено се надявам тази пагубна мода да не достигне до полета с диви божури, които грабнаха вниманието ми от мига, в който разбрах за тях. Цъфтящи през май – дивите божури ще са първото нещо, което искам да видя, когато карантината приключи на 13 май.
2. Ще се разходя по калдъръмените улици на Етъра, похапвайки симид и захарно петле.
Като дете обичах екскурзиите до Етъра – спомените ми от тогава са пълни с топли хлебчета и захарни петлета. Днес вече Етъра е много повече за мен от парче хляб и бучка захар. Днес е потапяне в историята. Днес е разказ за бита на българина през Възраждането… Но за детето в мен – едно вкусно хлебче и петле на клечка, моля!
3. Ще отскоча на въртяно кафе до Златоград.
Стария град, така се нарича кварталът на Златоград, в който калдъръмени улици водят между над стогодишни къщи към Етнографския комплекс, а там търся кафенето. Да поседна на големия му чардак, да завърти кафеджийката джезвето във въздуха и после да излее в чаша димящото и ароматно кафе, от което да отпия все още запленена от ритуала по приготвянето му.
4. Ще поскитам по черноморския бряг.
Ще посетя любимия Созопол, ще отида до солниците на Бургас, ще се намажа с лечебна кал в Поморие, ще отскоча до Стария град на Несебър, а после ще се отправя и нагоре – на север, към скалистите брегове на Калиакра, на Камен бряг, на Тюленово.
5. Ще пътувам с Родопската теснолинейка.
И ако на някой едно от десетте най-живописни пътувания с влак в Европа според Gardian може да му се стори нещо изтъркано, за мен е нещо дълго отлагано и мисля, че е крайно време да разбера защо малкото родопско влакче е част от класацията на големия Gardian.
6. Ще посетя родна винарска изба.
Миналата година посетихме малка винарска изба в Мезек, където след дегустация и приятен и обогатяващ разговор със собственика напълнихме багажника на колата с вкусно и пивко вино на доста прилични цени. Така, че идеята за винен туризъм не е нова за мен, но е изкушаваща – едно пътуване, при което да съчетая природа, добра кухня и ароматно вино.
7. Ще се „загубя“ в планината около хижа Безбог.
Безбог – Рибни езера, Безбог – Попово езеро, Безбог – Джангал, Безбог – Полежан. Такааа, остава само да избера в коя посока искам да поема първо и да се поскитам по склоновете на Пирин – да се порадвам на панорами, на свеж въздух, на планина.
8. Ще се насладя на пръските на водопад.
Като подвластна на тяхната магия нямаше как да не включа тази точка в плана си. Все още се двоумя между Сливодолското падало в Родопите и красивия Каньон на водопадите край Смолян. И ако Сливодолското падало е най-високият водопад в Родопите, то Каньонът на водопадите е екопътека, преминаваща през множество от водни падове по поречието на река Еленска.
9. Ще вляза в скален храм.
Преди време посетихме две скални църкви до Карлуково – „Св. Никола – Григора“ и „Св. Марина“. И двете възникнали през Второто българско царство покрай големия за времето си манастир „Викторова лъка“ (днес Карлуковски манастир). Двата скални храма са използвани от монаси-исихасти за уединение, въздържание, съзерцание на природата. Името на това мистично движение – исихазъм, произхожда от гръцки и означава тишина, спокойствие. Последователите на това течение в християнството вярвали, че чрез съзерцание е постоянно повтаряне на кратка молитва, водещи до концентрация на ума в сърцето, молещият се ще постигне единение с Бога. В търсене на повече информация за исихазма попаднах на Ивановските скални църкви до Русе, център на течението през XIV век. С множеството си помещения, издълбани на различна височина в скалите над река Русенски Лом и с добре запазените си стенописи, скалните църкви до Русе са едно от местата, които планувам да посетя.
10. Ще потегля към центъра на страната ни – местност Узана до Габрово.
Ето това вече искам да ми се случи през зимата, когато Стара планина дреме под дебел снежен кожух, а величествените борове от двете страни на шосейния път, водещ към местността Узана, стоически понасят тежестта на снега, оформяйки снежен коридор, който сякаш води към дебрите на Нарния.
#ИзбирамБългария
Моето пътуващо аз 