Дупката, прохода и Слончето – скалните феномени на село Ъглен, обл. Ловеч

Облачен ден в края на май. Намираме се на каменен мост (за който по-късно ще разберем, че е проектиран от италианци в началото на XX век), а погледът ни е устремен към красивата скална арка над река Вит, която се вижда от каменния брод. Влизаме в село Ъглен и това, че е единственото село в България, започващо с буквата „ъ“, не е най-интересното свързано с него.

Дупката и прохода

Снимка: Каменният мост от началото на миналия век, под който минава пътеката към Дупката.

Преминаваме през моста, влизайки в селото от входа му откъм село Дерманци, и оставяме автомобила на уширение след него. Връщаме се пеша назад към реката, където дървена табела обозначава началото на пътека, отвеждаща към скалната арка, наричана от местните Дупката. Тръгваме надолу към реката и преминаваме под моста и след 150 – 200 метра вече сме близо до скалния феномен. Правим няколко снимки, след което събувам обувките и чорапите и прекосявам плитките тук води на реката за да достигна до отсрещния бряг, защото от него скалното образувание ми изглежда най-фотогенично. (Само след минути ще разбера заблудата си.) Връщам се обратно по хлъзгавите камъни и тъкмо съм обула чорапите и обувките си, когато от зеленината, обрасла около брега, излиза мъж и идва към нас. Поздравяваме и се заговаряме. Мъжът се представя като Тиката – пещерняк и местен гид, който с готовност отговаря на всичките ни въпроси и предлага да ни разведе наоколо. Съгласяваме се и поемаме след него по малка пътечка, минаваща успоредно на реката. Тя ни извежда на широка поляна над самата скална арка. От там влизаме в интересен и причудлив скален проход, който ни извежда от другата страна на Дупката. И там скалния мост ни показва цялото си очарование. Застанали пред него, слушаме историята му – защо се нарича мост, след като стига до средата на реката – Тиката ни разкрива тайната му. В миналото скалния мост е преминавал във въжен и така селото е било свързано с намиращата се от другата страна на реката воденица. В началото на миналия век по италиански проект е построен каменен мост (действащ и днес) и въженият мост е излязъл от употреба. Разговаряме още малко за причудливите форми, образуваща арката с повърхността на водата, за големите риби, хванати от рибари под нея (най-голямата, от които 52 килограмов сом), за билките, намиращи се в тревите около нас.

Снимка: Скален проход.
Снимка: Отново скалният проход.
Снимка: Скалната арка и обърнатото лале, което образува с отражението си във водата.

Слончето

Сгъстяващите се облаци, прекъсват разговора ни и ни карат да побързаме към другия скален феномен, намиращ се в близост. Последваме Тиката по друга тясна пътека и вървейки около 150 – 200 метра срещу течението на реката виждаме… Слончето. Удивени сме от величествената скална фигура на африканското животно, а нашият малък турист изпадна в истинска еуфория при вида ѝ.

Снимка: Слона.

One thought on “Дупката, прохода и Слончето – скалните феномени на село Ъглен, обл. Ловеч

Leave a Reply