Уикенд около Велико Търново: един манастир, три водопада и една дупка

Всички пътища водят до… Велико Търново. Перифразирането на древната фраза изниква в мислите ми при споменаването на старопрестолния град и това по никакъв начин да е свързано с историята на града, а по-скоро с моите лични пътувания това лято, които по неведоми пътища ме отвеждаха почти винаги до Велико Търново. И всеки път преоткривах някоя от забележителностите на района. Затова и снимките по-долу са правени през различни сезони като посещението на изброените пет интересни места от околността е напълно постижимо за един уикенд.

Преображенски манастир „Преображение Господне“

На около 17 км. от Велико Търново се намира четвъртият по големина манастир в България (след Рилския, Бачковския и Троянския).

Голямата канара, откъртила се от скалите при силно земетресение през 1991 г., все още може да се види в двора на манастира.

Спомняте ли си жълтата банкнота от 100 лв., на лицевата страна, на която беше изобразен портрет на Захари Зограф, а спомняте ли си изобразеното на гърба ѝ?! Колелото на живота – стенописът, който може да бъде видян на южната външна стена на манастирската църква, е една от значимите творби на твореца. Във външния кръг са изобразени материалните неща и тяхната преходност, докато вътрешния кръг пресъздава духовните и тяхната трайност.

Колелото на живота – във външния кръг са изобразени материалните неща и тяхната преходност, докато вътрешния кръг пресъздава духовните и тяхната трайност.

Интересна история разказва манастира за съхранението си след силно земетресение през 1991 г. Трусът отделя от близката скала огромен каменен къс, който пада в двора на манастира, близо до църквата му. За щастие това не води до жертви, нито до разрушения на сградите на обителта. Голямата канара все още може да се види в двора на манастира.

Хотнишки водопад (известен още и като Кая Бунар)

На 15 км. от Преображенския манастир „Преображение Господне“, на около 20 км. от Велико Търново, близо до село Хотница се намира Хотнишкият водопад. Природният феномен е лесно достъпен с автомобил като асфалтиран път води близо до самия водопад. Това е и причината местността да е популярна дестинация, радваща се на множество посетители през уикенда. За съжаление това е и причината полянката, която е в непосредствена близост до водопада, да е силно комерсиализирана. Пластмасови столове и маси, капанче предлагащо бира, безалкохолни и сладолед и няколко батута я заемат почти изцяло. Но ако успеем да се абстрахираме от това, ще се насладим на красотата на падащата вода.

Височината на водопада е 30 метра, а изградената в района кръгова екопътека позволява човек да му се наслади от различни ъгли. Самата пътека тръгва вляво от водопада и въпреки, че не е дълга – маршрута се изминава за около 15 мин., има доста стръмни и неравни участъци, които изискват стабилни обувки (в общия случай поне маратонки). Имаше доста хора решили, че ще се справят с маршрута по джапанки – уви не им се получаваше.

Пътят към Долната земя на мъртвите край село Мусина

Или Геокомплекс Понорите се състои от двете дълбоки карстови пропасти, които са уникални за нашата страна. В миналото дълбоките 20-25 метра земни дупки плашели местното население, което вярвало, че те отвеждат към Долната земя на мъртвите.

Дълбоките 20-25 метра земни дупки в миналото били плашещи за местното население. То вяравло, че са порталът, отвеждащ към Долната земя на мъртвите.

Геокомплекс Понорите е природен феномен, който се намира на около 400 метра от табелата за начало на село Мусина, ако пътувате от главния път София – Велико Търново. Не видяхме обозначителна табела, но широка поляна с беседка вляво от пътя може да ви служи за ориентир.

Изградени метални стълби достигат до дъното на едната от двете пропасти, които помежду си са свързани с тунел. Още с изминаването на първите стъпала се усеща хлад, лъхащ от вътрешността, и със спускането надолу усещането за студ се засилва. Ние посетихме мястото в горещ ден, в който термометърът показваше 31⁰С, но това по никакъв начин не се беше отразило върху температурата във вътрешността на скалната пропаст – при излизането на повърхността ръцете ни бяха замръзнали.

Друга забележителност в село Мусина е пещера с карстов извор, до които обаче, заради ограниченото време, с което разполагахме, не успяхме да стигнем.

Зараповски водопад до Вишовград

Водопадът се намира на около 1,5 км. от Вишовград – посока Емен. Остър завой с две големи бели табели отляво поставят началото на пътеката до водопада. Преди години районът е бил облагороден с беседка, мостчета и дървени стълби, но днес част от тях са доста амортизирани и опасни и за слизането към водопада се ползват алтернативни маршрути.

Как стигнахме ние: паркирахме колата непосредствено до асфалтовия път и вместо да продължим по широкия път напред, поехме вдясно по тесен черен път. След около минута вървене пътят свършва в отвесна, но не много висока скала. В подножието ѝ се вижда изградена беседка. Тук продължихме вляво по отъпкана пътека и след около 3-4 мин. стигнахме до самия водопад, който за наше съжаление не беше никак пълноводен… Ами да… есента определено не е сезонът на водопадите.

Ами да… есента определено не е сезонът на водопадите.

Еменски каньон и водопад Момин скок

След отбивката за Зароповския водопад може да продължите за Емен, където в самото начало на селото започва Негованската екопътека.

Първата забележителност по маршрута е пещерата, до която се достига чрез леко отклонение от основното направление чрез слизане по пътека в скалите. Пещерата е облагородена и може да се навлезе в нея, но липсва осветление и ако искате да влезете по-навътре трябва да вземете източник на светлина със себе си.

Връщайки се горе пътеката минава по скалите, следвайки маршрута на изградената Негованската екопътека. Казвам следвайки, защото дървените мостчета и съоръжения на самата екопътека са доста амортизирани и не могат да се използват. Въпреки това скалите позволяват преминаване по тях и разглеждане на каньона на река Негованка отгоре.

За да се достигне до водопад Момин скок трябва да се предприеме едно стръмно, но непродължително спускане надолу. За тази част ще е хубаво ако имате по-стабилни обувки иначе рискувате да вземете стръмнината по „дупе“.
На връщане от водопада решихме да продължим напред и достигнахме до язовир Негованка, от където по по-полегата, но и по-дълга пътека, се върнахме горе на скалите.

Преминаването по цялата дължина на екопътеката и връщането до началото ѝ ни отне около час и половина.

Leave a Reply