Ченгене скеле – колоритното рибарско селище до Бургас

Топъл есенен ден. Пътят ни е отвел към южното Черноморие в търсене на рибарско селище южно от Бургас. За Ченгене скеле не знаем много, само това, което сме прочели в пресата за предстоящото му трансформиране в етнографски комплекс. Усещаме, че ще изпитаме нещо различно, че ще попаднем в един съвсем различен свят, но не сме подготвени за това, което виждаме. Рибарското селище има своя собствена атмосфера, атмосфера пропита с историята на рибарския занаят. Тук липсват големите и лъскави риболовни лодки свързани със съвременния начин на улов. Тук рибарството е в неговия автентичен вариант – като застинала във времето сцена от „Старецът и морето“ на Хемингуей. Разнородните къщи построени с подръчни материали ми напомнят на свободния град Кристиания в Копенхаген – място създадено от разнородни суровини извън рамката на закона. Подобно на него и тукашното рибарско селище изниква отвъд границата на легалността.

Когато през 1972 г. се взема решение за разширение на бургаското пристанище, то включва и преместване на рибарските лодки. Избраната местност се намира на 15 км. от Бургас и носи името Циганският залив (Ченгене скеле). Преместването на новото място е свързано с построяването на вълнолом и прокопаването на два канала за рибарските лодки. И дотук спира общинската намеса. Оттам нататък оставените в една необлагородена и трудно достъпна (на фона на ограничения по онова време личен транспорт) местност рибари запретват ръкави. В началото с подръчни материали, изхвърлени от морето, те започват да изграждат заслони и малки колибки, предавайки на мястото автентичния вид, в който можем да го видим днес.

Разхождайки се по обособилите се и вече наименовани улици няма как да не забележите, че всяка къщичка е посвоему уникална. Индивидуалността на собствениците е пресъздадена чрез малки алпинеуми, табелки с надписи от соц-периода, саксии с цветя, неординарни архитектурни решения. И точно когато започваш да се замисляш защо въпреки това многообразие усещането не е за хаос, за безпорядък погледът спира на еднакви малки сини табелки с бели букви. Закачени по входните вратите на всяка къща те са с изписано име на улицата и номер.

Улиците на селището носят имената на морски ветрове от района – леванти, сироко, бонети, мелтем и лодоз. Централната улица е именувана различно и носи името „Консервна“ (препращайки към един от любимите ми романи на Стайнбек), а в самото ѝ начало е рибарската кръчма „Морски сговор“. Тук на символични цени ще ви нагостят с рибена чорба, пресен сафрид, миди, малки черноморски скариди и с какви ли не други черноморски вкусотии.

Leave a Reply