Преди време попаднах на проучване на Мичиганския университет, в което се твърдеше, че двайсет минути дневно сред природата значително понижават нивото на хормоните на стреса. И сякаш точно сега тези двайсет минути изглеждат безценни. Точно сега, когато времето, в което живеем е неустойчиво – с нестабилност в плановете, в организацията на ежедневието, с една задушаваща социална изолация, с един потискащ духа страх от неизвестното. Едва ли има по-точен момент от сегашния, в който да обуем спортни обувки, да сложим удобни дрехи и да отидем през уикенда някъде „далече от безумната тълпа“ за да си вземем своите двайсет минути природа.
Ето няколко идеи къде около София може да вземете свята доза здраве:
1. Язовир Смолско (58 км. от София)
Малкият язовир Смолско се намира недалеч София като отклонението от Подбалканския път е при Горна Малина (Въпреки, че при нашето посещение ние избрахме друг маршрут – по Подбалканския път с отбивка при село Мирково, а на връщане минахме през гр. Елин Пелин.) Мястото е подходящо за полудневен, дори целодневен излет сред природата и учудващо при нашата разходка нямаше много хора (въпреки слънчевия есенен ден).
Язовирчето е лесно достъпно като с автомобил може да се стигне на около 100 метра от брега му. Оттам пътеката до самата вода е лека, открита и приятна.
Не знам защо нас навигацията ни отведе до точка от асфалтовия път Смолско-Байлово. Оказахме се под самия язовир и се наложи да се изкачим по леко стръмна, но кратка пътека, която след около 5 мин. вървене ни изведе на набелязаната за деня цел – там, където на брега на язовира е кацнал малкият параклис „Св. Петка“.
2. Еко-пътека „Лозенска планина“ (22 км. от София)
Маршрут: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестният четник от Хвърковатата чета на Бенковски – връх Половрак (1182 м.).
Пътеката е една от любимите ни – не много трудна, с няколко забележителности по маршрута и с красиви панорами към Софийското поле от едната страна и към Рила – от другата.
Продължителността на прехода е около 2 часа (в посока) – зависи от темпото. Като началото на пътеката е при Националния учебен център на БЧК в Лозен, където може да паркирате колата. Ако изберете да ползвате градския транспорт, пред НУЦ на БЧК има спирка на автобус 5️.
Ако маршрута ви се вижда прекалено дълъг в този му вариант – може да изберете само първата му част и да посетите Лозенския манастир „Св. Спас“. Той е на около 45 мин. пеша от селото.
3. Местност Ярема (32 км. от София)
Седловината, образувана между планините Витоша и Плана, предоставя възможности за много горски разходки. Една от пътеките отвежда до село Железница – маршрутът е около 1 ч. и 40 мин. в посока, но може да се раздели на няколко части. С нашия малък пътешественик избрахме да изминем само първата част от него, чиято крайна точка е малко езерце на Куртова река. Тази част от маршрута е лека, подходяща за деца и цялата разходка ще ви отнеме около 1 ч. и 20 мин.
А ето и как да стигнете до езерцето: от Ханче Ярема (където оставихме колата) се връщате назад посока Железница. Преминава се по моста над Куртова река и след около 10 метра при едно уширение на пътя започва пътеката. Подминава се отклонението наляво и се продължава напред по широка равна пътека, която леко се спуска надолу и достигайки самата река продължава по поречието ѝ. Разходката е лека и приятна, а маршрутът (за мое учудване) не беше много популярен, което може и да се дължи на това, че е доста сенчест и по времето по което ние бяхме там (около обяд) почти нямаше слънчеви отсечки по него, но там подаваха плахо главици различни видове гъбки, многоцветни листа, образуваха дебели есенни килими по склоновете наоколо, а водите на Куртова река тихо ромоляха.
4. Язовир Пчелина (61 км. от София)
Когато за първи път поехме към язовир Пчелина (наричан още и Лобош) и параклиса не знаехме какво да очакваме от състоянието на пътя до там. Черният път, за който бяхме прочели предварително, започва след село Поцърненци, се оказа не толкова „черен“ – посипан и трамбован чакъл прави трасето лесно проходимо. Поради тази особеност е хубаво да посетите местността в по-сухо време, но ако решите да извървите част от пътя пеша (защото същият е широк и има хора, които избират да достигнат до самото подножие на хълма с параклиса с автомобил) знайте, че растителността на доста места (особено към края) е ниска и пътеката е доста открита.
Какво всъщност представлява параклисът? – Изоставена средновековна християнска църква, носеща името на Св. Йоан Летни. На плоча на входа има гравирана годината 1350. Стенописите вътре, датиращи от XV – XVI век, са едно от редките произведения на българската средновековна живопис. За съжаление те са силно повредени – някои в резултат на вандалски прояви, други – вследствие на частично липсващ покрив, невъзпрепятстващ стичането на водата по стените в дъждовно време. Към момента покривът е поправен благодарение на група частни лица.
Достигайки билото на хълма се открива прекрасна панорама към целия язовир. Някога от там се е виждало село Пчелинци, но през 70-те години жителите на селото са изселени в Радомир и водата е нахлула в обезлюдената местност. Причината: нужда от утайник на река Струма, чиито води са били силно замърсявани от промишлеността на град Перник и недоволствата от страна на Гърция, на чиято територия е устието на реката.
5. Земенски манастир (80 км. от София)
Разрушаван и възстановяван няколко пъти през времето на съществуването си, Земенският манастир е успял да спаси през годините уникалната със своята архитектура сграда на църквата „Св. Йоан Богослов“, построена през IX век. Освен интересната кубична форма на сградата (единственият храм с такава архитектура на територията на страната ни), архитектурното решение за вграждане на сферичен купол в квадрат също е любопитно. Стените са изписани през XI в. и XIV в. и иконописите са запазени без реставрации, само са почистени и обработени срещу остаряване и ерозия. Плочите поставени на пода също са настилка, датираща от построяването на храма. Твърди се, че каменният олтар под купола е чудотворен. Поставяйки лявата ръка на него и намисляйки си желание, човек има основание да се надява, че то ще се сбъдване.
Потърсете скрития Знак на българина – Легендата разказва, че богомилите пазели в храма знак – единствения, който можел да обедини всички религии в света – Знака на българина.
Днес манастирът не е действащ – заедно с Боянската църква, Църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в село Добърско и Националния Музей „Параход Радецки“, той е един от филиалите на Националния Исторически Музей.
6. Връх Криви камик (26 км. от София)
Попаднахме на маршрута случайно, но сигурното е, че ще се връщаме честичко там. Първоначалната ни идея беше да се отправим към Дивотинския манастир, но така и не стигаме до там. Отваряме картата в търсене на маршрута до светата обител и някъде малко на запад и може би малко на юг от манастира на картата се появява точка Криви камик и интересното име веднага грабва. Бързо проучване в Google дава информацията, че това е 1128 метров връх в Люлин планина, а странното име се предполага, че идва от скалното образувание в северното подножие на върха. Научаваме още, че пътят до върха е лек и приятен и се изминава за около 50 минути и … вече имахме уикенд дестинация. GPS координатите на началната точка са 42.649680, 23.086790, а оттам е само напред и само нагоре. Страхотна разходка с много панорамни гледки се получи.
7. Боженишки Урвич (86 км. от София)
Една твърдина, която се намира на около 4 км. от село Боженица. По асфалтов път се достига до Общинска почивна база Урвич, където трябва да оставите колата. Оттам до самата крепост води застлана с каменни плочи стръмна пътека, която пеша се изминава за около 20 минути (в посока). Началото на пътеката е между беседките, намиращи се от другата страна на пътя – срещу общинската база.
За обход на крепостта си предвидете около 40 мин.
История на крепостта
Предполага се, че крепостта е построена през периода 518-565 г. като при построяването ѝ същата е била защитена с два крепостни пояса. През Второто Българско царство укреплението ѝ е засилено и когато турците настъпват към твърдината през 1395 г., тя вече се е сдобила с трети крепостен пояс. Третият пояс е изграден през XIV век по времето на цар Иван Шишман, това е и времето през което крепостта достига своя разцвет, за съжаление, последван от пълен крах. Стрели, копия, бойни топки и скелети на бойци, открити в подножието на крепостта, свидетелстват за сблъсъкът между турската армия и войската на Севаст Огнян, който завършва пагубно за българите – крепостта е превзета от нашествениците.
Повече за крепостта може да прочетете тук.
8. Пътека на здравето, Банкя (20 км. от София)
Дължината на пътеката е около 7 км., като малко над половината от маршрута е в Люлин планина, останалото е градска част. Денивелацията е малка – 130 – 140 м.
Пътеката започва от парк „Кестените“, минава по десния бряг на Градоманската река и към средата на маршрута достига язовир Михайлово. Частта от пътеката, движеща се срещу течението на Градоманската река, е предимно сенчеста (около 3 км.) след това пътеката излиза на асфалтов път, по който се достига до язовира.
9. Пътека на здравето, Кладница (31 км. от София)
По югозападните склонове на Витоша, недалеч от град Перник, се намира село Кладница. Около интересното наименование на селцето се носят различни легенди. Една от тях разказва, че произхода на името идва от съществували групи от ловци на мечки, които умъртвявали животните с нож, друга – за наличието на големи клади в миналото, които служели като част от процеса по металообработване в района, най-страховитата легенда разказва за голямо клане на хора, извършено по време на турското робство, а най-достоверната е, че името идва от голямото изобилие на гъба Кладница по тези места.
Пътеката, водеща от селото до хижа Селимица, е прекрасно решение за еднодневен маршрут – с дължина от километър и половина и малка денивелация от 305 м. Началото на маршрута започва с павиран път, който преминава в асфалтов и позволява достигането на хижата с автомобил, където има обособен голям паркинг. Ако имате желание да избегнете автомобилното трасе, няколко възможни отбивки със стрелки водят през живописно речно дере. Ако пък продължите по павирания път, маршрутът ви ще премине покрай Кладнишкия манастир “Св. Николай Мирликийски Чудотворец”.
Моето пътуващо аз 