По калдъръмените улици на България

или 9 архитектурни резервата, които да посетите през 2021 г.

Заредени с история, пазещи зад стените на къщите си спомени от отминали времена, с калдъръмени улици, по които сякаш все още отекват стъпките на старите българи, с каменни зидове, между които като че ли все още кънти звука от радостите и неволите на предците ни. И не е чудно, че тези места омагьосват с една магия, която пробягва по зидовете на дворовете, стели се по калдъръма, пропълзява между къщите, запленявайки те и подмамвайки те да я следваш.

Тук съм подбрала някои от тези вълшебни места, пазители на българския дух – част от списъка на архитектурните резервати на България:

1. Село Делчево

Намиращо се само на 9 км. от град Гоце Делчев, на едни от последните склонове на Пирин, намерило своето място сред буковите гори на планината, е село Делчево.

Пътят, който води към селото от града пълзи нагоре по склона, завой след завой, предоставяйки поредица от прекрасни гледки към Гоцеделчевската котловина и Родопите. На един от последните завои в далечината се появяват белите къщи на село Делчево, накацали по скалистите склонове.

Повечето от къщите са построени през XVIII век. Интересно архитектурно решение са приложили старите майстори при част от тях – зидайки приземния етаж директно към скалистия склон.

В центъра на селото има християнски храм – „Успение Богородично“, построен през 1838 г.

2. Село Долен

В началото на Западни Родопи, на 28 км. от Гоце Делчев, едно друго село разказва истории от миналото – село Долен. Създадено през XVI век от българи бягащи от насилствената смяна на вярата, селото е успяло да съхрани повече от 300 типични родопски къщи, покрити с тиклени покриви.

3. Село Ковачевица

Още едно село, създадено в търсене на спасение от насилственото помохамеданчване, е небезизвестното село Ковачевица. Много по-популярно от предходните две села, Ковачевица е любима дестинация на почитателите на селския туризъм. Въпреки засиления туристически интерес, селото е запазило автентичния облик на улиците и къщите си, позволявайки на посетителите да се докоснат до миналото му.

В селото има къщи за гости и механи, чийто интериор макар и създаден със съвременни материали, пресъздава традиционното обзавеждане на старите домове. Така, че имате възможност да се насладите на традиционни родопски ястия в ако не автентична, то поне близка до нея обстановка.

4. Село Широка лъка

На 23 км. от град Смолян, разположено амфитеатрално на двата бряга на река Широколъшка, е село Широка лъка. Красивата природа, възрожденската архитектура и уникалното местно пеене, съпроводени от каба гайди, привличат стотици хора към селото всяка година.

Особена концентрация на туристи в селото има в началото на март, когато в първата неделя на месеца се провежда кукерският празник „Песпонеделник“.

5. Село Арбанаси

Някога лятна резиденция на болярите от Втората българска държава, днес намиращото се на 4 км. от Велико Търново село, посреща любителите на селския туризъм. Уникално е местоположението на село Арбанаси – на билото на плато, разкриващо красиви гледки към града и местността.

Болярското село е известно с чистия си въздух. Твърди се, че въздушни течения създават една постоянна циркулация на въздуха, създавайки по този начин един здравословен климат за жителите и посетителите му.

6. Град Копривщица

Ако посетите Копривщица през пролетта, не е изключено да се натъкнете на следната картина: Склонове оцветени в различни нюанси на зеленото. Редуващи се букови и борови гори са прекъсвани от поляни с млада пролетна трева. В подножието им река Тополница ромоли с бистрите си води. Небето е синьо с пробягващи бели пухкави облачета. Въздухът – кристален с лек аромат на бор. И на фона на целия този синьо-зелен пейзаж блестят окъпани в слънчева светлина калдъръмени улички и къщички с разноцветни фасади. Комините пушат, въпреки разцъфналата пролет. Такава я видяхме ние при пристигането си преди няколко години в един слънчев ден в средата на май.

Днес градът е такъв, какъвто е бил през периода на Възраждането благодарение на заможните му жители. Когато през далечната 1876 г. Априлското въстание е потушено, а надигналите глави села опожарени, сринати, унищожени, само копривщенци успяват да спасят къщите си – събирайки всички ценности и пари от цялото село, те влизат в преговори с турските предводители, откупувайки го. Въпреки богатата плата турската войска и башибозука влизат в населеното място – вилнеят, разграбват, убиват, събират всички мъже в конака и патрулират по улиците, но не опожаряват къщите. Днес това спасено наследство ни дава възможността да се докоснем до възрожденската архитектура и живота на старите българи, да надникнем зад вратите на домовете им, да се запознаем с бита и ежедневието им.

7. Село Старо Стефаново

Село Старо Стефаново – това е старата част на село Стефаново, обл. Ловеч. Къщите тук са построени в края на XVIII и началото на XIX век. Много от фасадите са изписани с флорални мотиви – алафранги, от Руселим Дичев от Дебърската художествена школа през 30-те години на XIX век, като част от стенописите са реставрирани.

За църковния храм на селото – „Рождество на Пресвета Богородица“, местните твърдят, че е най-светлата църква в България и когато се озовете във вътрешността ѝ ще разберете защо – сводовете на църквата не са изографисани, а оставени бели. Тези сияещи стени в едно с дневната светлина, нахлуваща в храма от големите прозорци, намиращи се на купола, остават усещането за вътрешно сияние на храма.

8. Квартал Вароша, град Ловеч

Това е старият квартал на Ловеч. Името му е членувана форма на старата дума „варош“ – град извън крепостта.
Коя е крепостта? – Ловешката средновековна крепост, която се е издигала на хълма Хисаря. През възраждането в подножието ѝ се заселват търговци и занаятчии, създавайки махала Вароша. Махалата е запазила и до днес възрожденския си облик и е чудесно място за бягство от града.

9. Архитектурен резерват „Стари поморийски къщи“

В старата част а град Поморие, близо до брега на морето, се намира архитектурният резерват „Стари поморийски къщи“. И въпреки, че всички къщи в него са частна собственост и не са отворени за свободен достъп, една разходка по улиците му ще ви пренесе в живота на морския бряг през XIX век. Десетина типични поморийски къщи оформят резервата. Прави впечатление интересната плетеница на дъските обшиващи етажите – вертикалните дъски са пришити с разположени хоризонтално по-малки дъсчици, като предназначението на тази любопитна плетка е да спира проникването на влага в къщата.

Оставете коментар