Древно, по-древно, най-древно – храм-кладенецът до село Гърло, област Перник

Харесвате истории за подземни светове, портали, мистични места и религиозни култове – добре дошли в света на древните шумери в най-стария култов зидан градеж, открит на нашите земи – храм-кладенеца край село Гърло.

Посещавали сме много древни гробници и светилища, но всички те са разположени предимно в юго-централната и югоизточната част на страната ни – около Старосел, Казанлък, в Родопите, Странджа и Сакар, с изненада установихме, че в Западна България единственото открито светилище, датирано от годините преди новата ера, е храм-кладенецът до село Гърло.

Как да стигнем?

Първият път, в който се опитахме да стигнем до храма, поехме по по-широко разпространения маршрут в мрежата – този, който преминава по язовирната стена на язовир Красава. Но, уви, тогава след металното мостче загубихме посоката и не успяхме да достигнем до древното светилище.

Вторият път (който се оказа и успешният) избрахме да продължим от село Гърло по кафявата указателна табела в посока село Муртинци. Тук след излизане от село Гърло – на около 300 метра има отбивка вдясно с поставена табела. Пътят не е асфалтов, по-скоро черен, но е проходим при сухо време (или поне до някъде). Същият води до едно уширение в гората, от което на 150 метра се вижда постройка – може би ловна хижа. Не се върви към хижата – от уширението вдясно тръгва пътека, по която трябва да се поеме. Няма указателна табела, но големи червени стрелки нарисувани по дърветата обозначават посоката. Придържахме се към тях и след около 30 мин. достигнахме кладенеца. Денивелацията е малка, разходката – приятна 😊

Какво представлява храмът?

Първото, което виждаме са бетон и стърчаща арматура и това леко ни смущава. По-късно научаваме, че скоро след откриването на храма-кладенеца е замислено той да бъде поставен под защитата на ЮНЕСКО. За целта през 70-те години на миналия век се провежда реставрация, след която около древния олтар е изградена бетонна тераса със зидани стени и масивни греди, предназначени да поддържат ламаринен покрив. Към настоящия момент покривът го няма, а от новоизградената конструкция са останали полуразрушени стени, бетон и стърчащи железа.

Игнорираме съвременната намеса и се съсредоточаваме върху обекта, заради който сме там. Зидано стълбище води до сърцевината на кладенеца. В началото си то е открито, но след около 90 градусов завой, се сдобива с покрив от каменни плочи. Сърцевината на храма представлява открит цилиндър висок около 4 метра и диаметър е от същия порядък. В центъра на пода е кладенецът.

Научен екип работещ под ръководството на проф. д-р Димитрина Митова-Джонова в местността Пусто Гърло през 1972 г., открива култовото съоръжение. Обектът се възприема като храм на шумерския бог на подземните води Енки. Смята се, че той е създаден от мигрираща група рудари, тръгнала от Месопотамия на запад в търсене на ценни метали и преминала през нашите земи. Допуска се, че същата групата се установява трайно на остров Сардиния, където днес могат да се видят запазени няколко десетки на брой храм-кладенци подобни на открития край село Гърло.

Любопитно около храма е и предназначението му – в почит към живота и към четирите му елемента – слънце, въздух, вода, земя, а не към смъртта (както е при тракийските паметниците, които са изградени в почит на задгробния живот).

Друга интересна теория възприема древното съоръжение като телескоп, чрез който древните народи гадаели по звездите.

Каквото и да е било предназначението на този над 3000 годишен кладенец, уникалността му за нашите земи е неоспорима, което го прави любопитна дестинация за полудневна разходка около София.

Разходката до храм-кладенеца край село Гърло може да комбинирате с:
посещение на Подземния минен музей – Перник или с разходка до връх Мечи камък във Вискяр планина.

One thought on “Древно, по-древно, най-древно – храм-кладенецът до село Гърло, област Перник

Оставете коментар