Попаднахме на идеята за разходка до първенеца на Завалска планина – връх Китка (1181 м.) след кратко тършуване из интернет за място близо до София, където да избягаме за малко едновременно и от градската суматоха и от цикъла от протяжни и еднообразни дни в режим хоум-офис, който биваше прекъсван единствено от сутрешните и следобедни разходки до и от училището на малкия ни ученик.
Защо към връх Китка?
Критериите, които заложихме в събота сутринта при нашето бързо проучване бяха няколко:
Първият – както вече споменах ограничаваше нашето търсене в нещо близо до София – а целта е да успеем да отидем и да се върнем през светлата част на деня на все по-късите и къси есенни дни.
Вторият – изискваше от маршрута да не предполага дълго вървене, защото най-малкият участник в разходката губи интерес и става малко капризен при по-продължително вървене,
Третият – поставяше условието за по-открит маршрут, защото въпреки топлите есенни дни, с които ни зарадва началото на октомври, в сенчестите и по-усойни места есента напомняше за себе си, а и ни се искаше да посъберем още малко слънце за зимата 😊
Маршрутът
Сега след като ви запознах накратко с алгоритъма довел до решението да стигнем до връх Китка, време е да разкажа и за маршрута, по който преминахме.
Началото
Изходната точка бе центърът на село Завала, област Перник (на около 60 км. от София). Самото село е доста малко и няма обособен площад, но има уширение със стара доста корозирала автобусна спирка, до която паркирахме автомобила си. Точно срещу спирката има зидана чешма, декорирана с цветна рисунка, която е страхотен ориентир. Заставайки с лице към нея поехме по пътя отвеждаш наляво.
Първи етап или от селото до фермата за овце
След 150-200 метра преминахме покрай последните къщи на селото, а на малко възвишение от дясно подминахме малък християнски храм – църква или може би параклис. Той остана вдясно, а ние се отклонихме от завиващия надясно път и продължихме направо. Вървяхме около 15-20 мин. и достигнахме до ферма за овце, през която преминава маршрутът. Няколко кучета ни посрещнаха със силен лай, но се оказаха доста дружелюбни и след като ни помирисаха ни оставиха да вървим по пътя си.
Втори етап – от фермата до върха
И така след сградите за отглеждане на животните и пирамидите от бали слама и фолирана оборска тор, продължихме около 250 метра и завихме по широка пътека отклоняваща се вляво от пътя. Пътеката изкачва малко възвишение и точно при превала му, се отклонихме надясно по тясна едва различима пътечка. От тук маршрутът бързо набира височина и след около 5-10 мин. вече бяхме на върха.
Панорамата
Страхотно ни изненада панорамата, която се откри пред нас, защото лекият маршрут сякаш не я предполагаше, но западният склон на върха се оказа незалесен, доста по-стръмен и с по-сериозна денивелация, предоставяйки ни невероятни гледки.
Целият маршрут от селото до върха и обратно ни отне около час и половина като през по-голямата си част е открит.
Разходката до връх Китка може да комбинирате с разходка до храм-кладенецът край село Гърло или с посещение на Подземен минен музей – Перник.
Моето пътуващо аз 