НАЧАЛО
България
Европа
По света
- Мароко
Миш-маш
ЗА МЕН
- ЗА МЕН и БЛОГА
- Приятели
КОНТАКТИ

My Facebook Profil
Instagram
Twitter

Search for:

Блог за пътешествия и свободно време/ Травъл блог

Blog Feed

За мен

Запознайте се с Vickito – страстен мечтател, травълхолик, книгоман и не на последно место майка. Добре дошли в моя блог!

ПОСЛЕДНО ОТ БЛОГА

Съботно до Шияковския манастир „Св. Архангел Михаил“ край Костинброд
Лека съботна разходка до връх Мечи камък във Вискяр планина
Истории от мината
Уикенд маршрут: християнският параклис и будистката ступа на село Плана
#OколоСофия: 17 идеи за уикенд разходки (втора част)

Instagram

Шияковският манастир - малък оазис от градската суматоха.

С кафе по Витошка 🤎🤎🤎 (а може и с какао ;) )

👟⛰ Разходка по пътеките на Вискяр планина

Движим се по обозначен на картата път, който сякаш природата се опитва да заличи от ландшафта – настилка дори и някога да е имало – вече я няма. Земните коловози, които все пак показват, че не се движим в нечия нива, а следваме маршрута, са дълбоки и автомобилът се накланя зловещо ту на едната, ту на другата страна при преодоляването им. Табели за водопада не видяхме. Още на асфалтовия път свършиха и тези, които оказваха посоката към местността Св. Никола. Движим се покрай покрити със сняг поля в подножието на Пирин. Картата ни показва, че трябва да завием надясно и водопадът е някъде там. Надясно няма път – значи оттук нататък сме пеша. Слизаме от автомобила. Въздухът, който ни лъхва е свеж, но не толкова студен за сезона. Оглеждаме се за пътека – дори и да я има снежната пелерина я скрива от очите ни. Решаваме да вървим през полето, а и сякаш водопадът се вижда пред нас. Тръгваме през пухкавия сняг и тогава съглеждам стъпки дълги около десет сантиметра. Помислям, че са от куче, но не установявам човешко присъствие. Единствените човешки стъпки наоколо са нашите. И хем започвам малко да се страхувам, хем започвам малко да любопитствам, какво е животното оставило следите си в снега. С всяка крачка се оглеждам дали не е някъде наоколо, но явно красивото животно (такова бе в моите представи – няма как животно с такива едри лапи да не е красиво, нали?!) бе продължило по пътя си. Движейки се по доста заледена повърхност и след няколко пируета от моя страна приближихме до самия водопад. Заслушахме се в ромона му, направихме няколко снимки и поехме назад, отнасяйки в съзнанието си мистериозния образ за голямото куче/ вълк, по чиито стъпки бяхме минали днес.

Изпратихме ноември с много усмивки и с една лека разходка по екопътека Горица. Сега тръпнем в очакване какво ще ни донесе декември - слънчеви и снежни дни, коледни емоции, празнично настроение.

От много време си бяхме набелязали за посещение тази християнска обител и имаше ли по-подходящо време за посещението от храмовия ѝ празник на 21 ноември. И така в сивата сутрин на Деня на Християнското семейство се отправихме на разходка до Разбоишкия манастир със скалният храм „Въведение Богородично“. Манастирът се намира на около 2 км. от село Разбоище, но пътят до там е пешеходен. Автомобилът се оставя малко след края на селото и оттам до манастирът се прави една разходка от около 30-40 мин. В началото се върви по високите скали над жп релсите до момента, в който пътеката започва да се спуска надолу, достигайки до един железопътен мост над река Нишава. Преминава се по моста и се заобикаля една изпречила се на пътя канара и вляво се открива входът на малкия #манастир .

Категории

Балкани
България
Европа
Миш-маш
По света

Етикети

Бюлетин

Искате да получавате новите постове по e-mail - абонирайте се :)

Имейл адрес

My Facebook Profil
Instagram
Twitter

НАЧАЛО
България
Европа
По света
- Мароко
Миш-маш
ЗА МЕН
- ЗА МЕН и БЛОГА
- Приятели
КОНТАКТИ