Като едни добре организирани пътешественици, ние винаги правим план какво искаме да посетим, попадайки на дадено място. При последното ни пътуване до Амстердам този план включваше и еднодневна екскурзия до Гитхорн (Giethoorn) – едно прекрасно кътче от рая, където автомобилите са непознати. Всичко там е вода, лодки, малки мостчета и къщурки с малки цветни дворчета. Гитхорн е далече от Амстердам и за да успее човек да го посети за един ден трябва добре да организира времето си.
През първите ни дни в Ниската земя нашите домакини организираха вкусно барбекю, където изкарахме приятни часове в компанията на страхотни хора. На него срещнах Кристоф. Кристоф е симпатичен мъж, страстен пътешественик и местен гид, с когото споделихме намеренията си относно Гитхорн. Неговото мнение бе, че сезонът на лалетата не е най-подходящото време за разходка до това, толкова обичано от туристите място. Тълпите хора, дошли да се полюбуват на цветята, не пропускат да направят посещение и на Гитхорн. Неговата препоръка беше да посетим Брук ин Ватерланд. (Име, което чувах за първи път.) Не толкова далече от Амстердам – само на около 20 мин., не толкова посещавано от туристите, но неотстъпващо по приказност на Гитхорн местенце. И така, в един непринуден разговор, се зароди идеята за посещение на Брук ин Ватерланд.
С автобуси номера 312, 314, 315 или 316 от гърба на Централната гара на Амстердам и с билет от няколко евра (не знам колко точно, тъй като ползвахме заредени карти, но със сигурност под 10 евро) се отправихме на едно своеобразно потапяне в типична старонидерландска атмосфера.
Позиционирано в провинцията Норд Холанд (Noord Holland), само на 15 км. североизточно от Амстердам, Брук ин Ватерланд датира от 17-ти – 18-ти век. Много от къщите са построени преди 1850 г. Селцето е било любимо място за отдих на търговци и моряци от Амстердам. В миналото то е било известно с красотата си, удивявайки с чистотата и спретнатостта си не един пътешественик през 17-ти и 18-ти век. По това време се носи и славата му на най-чистото селце в Холандия.
Освен красивите къщички накацали по брега, малките лодки, привързани почти пред всяка от тях и китните градинки, впечатление прави и църквата, извисяваща своята кула над всички постройки. Съвременният ѝ облик датира от 1628 г., когато местните решават да възстановят храм, издигал се преди на това място, но разрушен от испанците по времето на Осемдесетгодишната война.
Тишината, спокойствието, чистият въздух и красивите къщички, които са като от сцена на приказка, създават една завладяваща атмосфера.
Тук може да похапнете и невероятни солени палачинки. Ние пробвахме тези на Белия лебед (De Witte Swaen). Избрахме си палачинка „Ала Капрезе“ – палачинка гарнирана със сушени домати, песто и кедрови ядки – ммм, добър избор 🙂
След разходката из селцето се върнахме на автобусната спирка и продължихме към Моникендам (Monnikendam) едно типично пристанищно градче. (От Брук ин Ватерланд до Моникендам може да отидете и вървейки пеш през полетата. Има изградена пътека за тази цел. Пътят е около час – час и половина.)
Моето пътуващо аз 