Тайните на Еленската базилика до Пирдоп

Първите дни на новата година – топли и сухи за сезона, ни отведоха в Средногорието и по-точно в района на град Пирдоп. Една от големите забележителности на който са руините на Еленската базилика, намиращи се на около 6 км. от центъра на града в местността Еленско, от където идва и името на храма. Какви интересни факти научихме за тази раннохристиянска обител при нашето посещение, разкривам тук:

Един от най-старите християнски храмове по нашите земи

На каменна табела, поставена на входа, е отбелязано, че първите сгради на манастир „Св. Илия“ (каквото е било името на светата обител) и базиликата към него са построени през IV век, което прави храмът един от първите изградени в Римската империя след промените въведени от Константин Велики, с които се слага край на гоненията срещу християните в пределите на империята.

Защитните стени на… храма

Да, правилно сте прочели, а и те наистина правят силно впечатление – дебелите около 1,50 метра зидове, които дори и силно повредени могат да се видят и днес как обграждат неголемия манастирски двор. Като освен стените, четири защитни кули допълнително подсигурявали манастира срещу нежелан достъп. С цялата тази защитна инсталация храмът е уникален за Балканския полуостров.

Книгата в нишата

В Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ се съхранява ръкописно произведение, състоящо се от 130 пергаментови листа, за което се твърди, че е намерено зазидано в ниша в базиликата – „Пирдопският апостол“. Отначало ръкописът е приеман за среднобългарски, но по-късно е възприет като късен фалшификат на новобългарски език от първата половина на XIX век.

Еленските кости

При извършване на разкопките в местността в началото на миналия век, археолозите попадат на множество кости и рога на елени. Находката се свързва с обредно-жертвените ритуали при траките. Предполага се, че именно тя е причината местността да носи името Еленско.

Разрушението

Няма писмени източници за причината довела до разрухата на християнската обител. Местна история разказва, че мюсюлмани от близко село завидели на богатствата на манастира и започнали да злословят и клеветят монасите му, набеждавайки ги, че обиждат и не се подчиняват на мюсюлманското население. Напрежението дотолкова ескалира, че при един поход на османска войска в района през 1700 г. се слага край на съществуването на манастира – обителта е обстрелвана с топове до почти пълно разрушение.

Границата

Със слизането от автомобила няма начин да не чуете ромоленето на малка рекичка в близост. Това е Еленска река, а причината да я спомена тук е значението, което ѝ придава историята. След Берлинския конгрес от 1878 г. по поречието на река Еленска е определено да минава границата между Княжество България и Източна Румелия.

Оставете коментар